Български автори

Кристин Димитрова

Лепило за двама

Когато те срещнах за първи път,
целунах за сбогом мъжа в себе си
и той прие жеста с усмивка.
"Позна ли го?"
чух го да казва в ухото ми.
С бавни крачки излезе
и застана до теб,
като изрезка от приключенски роман.

И макар лъвската му грива
да бе по-светла от косата ти,
и макар да се подсмихваше
като хлапе, застреляло котката на съседа,
някой фокусира образа
и двамата се вляхте един в друг.
Ти го глътна с мощта на истината,
която може да се пипне.

Понякога обаче
те виждам как тръсваш лъвска глава
и се разсмиваш
като хлапе, застреляло котката на съседа.
А аз изпращам въздушна целувка
на мошеника, който ме напусна
в деня на срещата ни.

 

Стихотворението е предоставено от автора специално за този сайт. Благодарим!

Search